Средновековната крепост Лютица се намира близо до Ивайловград в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Тя е най-добре запазената българска средновековна крепост. Крепостта е една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”. Археологическите проучвания показват, че местността на крепостта е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия през 9 - 17 в. и архиепископия през 17 - 18 в., изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Крепостта датира още от 4 - 6 в., като е просъществувала чак до края на 18 в., когато губи значението си като защитно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. До момента са разкрити вътрешната крепост, жилищната кула на управителя, основите на 2 църкви от 10 в. и от 15 - 16 в., некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Намерени са огромното количество находки – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др. Специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия. Открита е керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.
Няма коментари:
Публикуване на коментар