Трънската екопътека върви по ждрелата на река Ерма и река Ябланица. Има няколко варианта на пътеката, с различна продължителност и степен на трудност. Най-дългият маршрут е 13.2 км и се изминава за около 8 часа. Най-добре е това да се направи между месеците Май и Октомври. Самата пътека се състои от две части. Първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 километра от град Трън и с. Ломница. Втората част минава покрай река Ябланишка и се намира на 11 километра от Трън до с. Банкя. Ние минахме по двете пътеки по отделно.Втората част от маршрута е по-трудна от първата. През цялото трасе се редуват равни и спокойни крайречни участъци, със стръмни и предизвикателни изкачвания. Благодарение на изградените дървени мостове, стълби и платформи за наблюдение, можете да се любувате на ждрелата на реките Ерма и Ябланишка на воля.
Ние минахме по двете пътеки по отделно.
В началото на пътеката има място за паркиране. Има новопостроен информационен център, беседки с барбекюта.
Ждрелото на р.Ерма
GPS: N42° 51' 41.2" E22° 38' 57.4"
Ждрелото е с дължина около 100 м., като на двата бряга на реката се издигат внушителни 200 метрови канари. В най-ниската част на ждрелото, до нивото на реката разстоянието между двете скали достига едва 3-4 м. В тази теснина се е образувал пенлив четириметров водопад, а по течението на реката се наблюдават множество скални монолити и входове на пещери, а също и водопади. Една от легендите разказва, че реката се е образувала от сълзите на двама влюбени, чиято любов била непозволена. Затова те били превърнати в скали и били на една ръка разстояние един от друг, но без да имат възможността никога да се докоснат.
Пътеката преминава по дървени стълби и мостче над реката. Следва изкачване до тунел, издълбан в скалата. След тунела има указателна табела, която показва, че пътеката се отделя в ляво от пътя. Има и друга табела, че има необезопасени участъци и преминаването е на ваша отговорност. Пътеката слиза стръмно към реката надолу до поредица от мостчета и стълби. Следва много стръмно изкачване нагоре, по западната скала на ждрелото. На най-високата точка е изградена специална обзорна площадка, от която могат да се наблюдават околните планини и възвишения, както и долината на река Ерма. На връщане може да тръгнете по пътеката, отделяща се на ляво в подножието на върха. От тази страна слизането е по-плавно и по-бързо.
Ябланишко ждрело
GPS: N42° 51' 37.0" E22° 40' 51.4"
Ждрелото на р. Ябланица се намира до с. Банкя (Трънска Банкя). Селцето е съвсем мъничко и се намира до самата
граница със Сърбия. До там се стига по тесничък
криволичещ път. Пътеката започва от тясна стръмна уличка между цеха за бутилиране и първите къщи на селото. След 100-на метра на стълб от дясната страна има табелка, която показва посоката - тръгва се надясно. Екопътеката се състои от две части. Първата е от с. Трънска Банкя до р. Ябланица. Първоначално се върви по сравнително добра пътечка през гората. За около час достигате до изворчето в скалата, от което можете да си налеете вода. Втората част от екопътеката е през Ябланишкото ждрело. Основната маст от нея минава по мостове, стълби и скали. Това е най-екстремната екопътека у нас. Ако решите да минете през нея, е добре да имате някакъв опит при ходене по неравен терен, да не ви е страх от височината и да имате удобни туристически обувки. В мокро време трябва да сте много внимателни. На места склонът е доста стръмен, има сипеи и става хлъзгаво. Друг проблем е състоянието на дървените мостове и стълби, които са в лошо състояние и минаването през тях да е рисково. Попътно се минава покрай заслона Меча дупка - естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра. Следват серпентини и стръмно изкачващи се и слизащи участъци, а прилична доза екзотика внасят оригиналните дървени мостчета над почти отвесните скали, под които са бурните въртопи на реката. Мястото, където обикновено се почива и похапва е водопада Зелени вир. От тук нататък следват няколко преминавания по мостове, закрепени като на магия по отвесните скали над реката. Ширината на ждрелото е няколко метра, а някъде долу под нас, са бързеите на ревящата река. Гледката е уникална. Следващ мост отвежда любителите на дивата природа до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване по височините. Въпреки удобството на стълби и мостове, предлагани от екопътеката, преминаването на ждрелото от нетренирани туристи би могло да бъде изтощително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар