Антична вила “Армира” се намира на 4км. западно от Ивайловград. Била е открита при строителни работи за язовир през 1964 г. Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е наречена Вила “Армира” . Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот. Вила “Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Мястото за изграждането на вилата е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, които казват, че една вила трябва да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното до добри съседи . Римският начин на устройване на вилното стопанство и прилагането на архитектурата на римските дворци от Средиземноморието, не оспорва тракийския произход на нейните владетели и принадлежността им към тракийската аристокрация. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. На площ от 3600 кв. м, сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения, ограждащи под формата на буквата “П” открит басейн в средата. Само на първия етаж помещенията са били 22. С течение на времето вилата става тясна за нейните собственици и в началото на III в. е била разширена на изток с изграждане на просторна зала за гости - триклиниум, и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат и днес. Още през първата половина на II в. към вила „Армира” се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата постепенно придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са намерени почти 3000 фрагмента от мрамор в много добро състояние. По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила „Армира” остава единственият подобен паметник не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите, а стенната й декорация я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство. Подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрет на собственика от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега в България. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи. След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в. вила „Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378 г., когато римската армия под командването на император Валент (364 – 378 г.) е разбита от готите.
Макет на вилата.
Цялата сграда е била композирана около големия басейн. От входа се преминавало през вестибюл и се достигало до вътрешното, централно пространство и басейна. С правоъгълна форма, размерите му били огромни за подобно съоръжение в частен дом. Дълбочина от 1,60 м. и с дължина и ширина 11,0 х 7,0 метра. Басейнът бил под открито небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. Водата е достигала до басейна чрез изграден водопровод от извора, преминавала е през мраморна фантастична фигура и като водоскок е пълнела басейна. Дъното е било покрито с мозайка, а стените му и стълбата с бял мрамор.
В горния край на изящните колони и капители са били издигнати фризове с релефна украса и с изваяни, повтарящи се глави на Медуза-Горгона. Подовете на вестибюла и коридорите около басейна са били украсени с черно-бели мозайки, с растителни и геометрични орнаменти. Стените на коридорите и помещенията са били украсени със стенописи в червен, бял, черен, зелен цвят. Пиластровите капители са едни от най-красивите, откривани в римските провинции.
Изключително ценна е мозайката в спалнята, на собствениците на вилата. Разделена е на отделни полета, в които са изобразени различни образи от старогръцките митове за Артемида и Актеон и Дионис и Ариадна и др. Тези, които правят най-силно впечатление са на собственика през първата
половина на 2-ри век след Христа и неговите деца. Интересен за археолозите е
въпросът защо и съпругата не е изобразена върху тази мозайка, като някои от тях
си го обясняват с предположението, че тя е починала по време на или скоро след
раждането на децата.
Другата интересна мозиайка във вилата се намира в балната зала или стая 6. В
центъра на пода има голям медальон в центъра, на който е изобразена главата на
Медуза Горгона. Повтарящите се образи на Горгона Медуза, из цялата вила
"Армира", са играели ролята на пазители на семейството.
Ако сте пропуснали част от посещението може да си направите снимка със забавната дървена табелка.
Вилата се е отоплявала с тогавашното подово отопление, наречено хипокауст.
Банята на собствениците е разположена в най-слънчевата и закътана част на жилището. Тя следва принципите на римското строителство на подобни сгради. Според древните тялото е трябвало постепенно да бъде затоплено и затова имало помещения за хладка, топла и гореща баня. Била е снабдена и със сауна, което е било голям лукс в един частен дом. Тази част от вилата е била най-разрушена, затова археолозите не са могли да определят как е била украсена банята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар