Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Скалният масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности.
Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна” култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата” част на скалите или „възкачване” по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар