Тракийски комплекс Глухите камъни

           Глухите камъни е скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко Градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Основната част от нишите са трапецовидни, но има и засводени или правоъгълни. Подобни ниши се откриват на много места из Източните Родопи. Предполага се, че тук е полаган праха на умрели знатни траки от района. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 - 560 метра в землището на село Вълче поле. До него се достига по черен път отделящ се от превала при шосето свързващо селата Малко Градище и Дъбовец. Целият погребален комплекс Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Мегалитният комплекс Глухите камъни е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр. Хр., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Скални ниши 1
GPS: N41° 43' 38.0" E25° 57' 21.0"


Първо се стига до Голямата скала обсипана с ниши и от там има очертана пътечка до гробниците. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок, който изниква от земята като гигантски зъб висок 30 метра. Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни.

Скални ниши 2
GPS: N41° 43' 37.9" E25° 57' 22.0"

                   Втората група скали със скални ниши.

Ранно-християнска църква
GPS: N41° 43' 37.3" E25° 57' 18.0"

              На най-високата площадка на билото са намерени останки от трикорабна църква. Храмът е силно пострадал от иманярска дейност, но археолозите успяват да установят, че тя е построена върху светилището през V-VІ в. По-късно църквата е реконструирана и използването й продължава и през средните векове. Църквата е била богато украсена, но е срината от иманярите. В пръстта са намерени и фрагменти от стенописи.  При разкопките са открити части от мраморни олтарни прегради, блок с изсечен кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в.

                

Тракийска сграда
GPS: N41° 43' 39.4" E25° 57' 17.9"

Гробница
GPS: N41° 43' 39.8" E25° 57' 17.1"

           В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, за които се предполага, че са гробници на местните владетели или пък са служили за баптистерий през средновековието. Първата представлява помещение дълго 2м. и широко 1,5 метра, издълбано в гранитната скала, а втората е незавършена, разположена на 2 м западно от първата гробница.. В единия край на скалата нагоре са изсечени 33 стъпала, които водят до резервоар за вода издълбан в скалата.

Щерна за вода
GPS: N41° 43' 40.1" E25° 57' 17.0"

             На върха на скалата, до който водят 33 стъпала, издялани в камъка се простира четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра, наричан голямата щерна. Тя е била предназначена за събиране и съхраняване на вода. 

Тракийска и средновековна жилищна сграда
GPS: N41° 43' 40.9" E25° 57' 17.7"

              При проучванията на седимента в дълбочина на различни нива разкрихме останки от постройки – каменни разсипи, струпвания от отухлена глинена мазилка, подови замазки и огнища и дори части от овъглени дъбови греди. Сред тях бяха открити хромели (примитивни каменни мелници), голямо количество фрагментирани керамични съдове, оръдия от камък, кремък и кост, глинени антропоморфни фигурки, прешлени за вретено. Особено интересна е колекцията от над 30 еднотипни миниатюрни съдчета, наподобяващи малки чашки на високо столче. По време на разкопките през 2010 г. се попадна на добре запазено голямо огнище. То е изградено по сходен начин с останалите документирани до сега – за подложка са използвани фрагменти от няколко съда, върху които е нанесен дебел пласт глина. Особеното при това огнище са значителните му размери (диаметър около 1,50 м) и наличието на оформен перваз от юг. Первазът е бил висок вероятно около 0,25-0,30 м и е бил със заоблена горна част, както личи от някои от падналите върху замазката фрагменти. В източна посока первазът липсва, а замазката продължава без прекъсване извън периферията на огнището и границите на сондажа.

Ранно-средновековен манастирски комплекс
GPS: N41° 43' 38.4" E25° 57' 16.9"

            Смята се, че край средновековната църква е имало и манастир. Монашеската обител е била в ниските склонове, а църквата – на високото, както е повелявал канонът. Двамата изследователи смятат, че манастирът вероятно е бил разрушен от войниците при Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.).

Други