неделя, 12 октомври 2014 г.

Храм кладенец - с.Гърло


             До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходима машина. Крайната точка е бариерата пред стената на  микроязовира. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Няма пътека, няма табели. Минава се по язовирната стената. Прескача се оградата и се минава покрай бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. На места има сложени малки дървени стрелки. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад). Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през лешникова гора и се стига до терасата, ограждаща кладенеца. При откриването му над него бил изграден навес. Замислено той да бъде поставен под защитата на ЮНЕСКО, но за жалост намерението не е осъществено и той е изоставен. Навесът, построен над храма-кладенец, за да го пази от атмосферни влияния, отдавна е разграбен - останали са само дървените подпори. През 2007 целият навес рухна и сега заплашва да разруши самия археологичен обект.

Храм кладенец
GPS: N42° 47' 13.5" E22° 50' 53.7"
            
             Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение. Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Извън Сардиния подобни строежи се броят на пръсти: с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина. За България този обект е уникат.
            Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м. Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята. Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м. Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м.. Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера. В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера.  



















Римска баня (вила)
GPS: N42° 47' 12.6" E22° 50' 56.7"

            По пътя за подземният храм-кладенец се минава покрай руините на римската баня. При проведени археологически разкопки през 1972 г. на праисторическия храм-кладнец е разкрита и масивна римска баня, която се намира на около 70 метра от мястото на храма. С оглед по-добрата консервация на обекта археолозите разкриват само вътрешното пространство на сградата. Обемноплановото решение на банята е подчинено на основните принципи на римската архитектура. Тя се състои от четри помещения свързани едно с друго. Сградата е изградена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка. Това е първата Римска баня открита в България при строежа на която са открити глинени тръбички употребени за сводовата конструкция. За съжаление банята е оставена на произвола, както и всичко останало наоколо.  Навсякъде има следи от пресни иманярски изкопи.











Светилище и крепост Кула
GPS: N42° 47' 15.2" E22° 50' 43.2"

        На хълма южно над храма има останки от древна крепост. За жалост личат основно иманярските дупки.






Латинското гробище
GPS: N42° 46' 36.4" E22° 50' 47.2"

              Християнските надгробни паметници са разположени веднага след махала Старо Гърло по черния път за микроязовир Красава. Тези стари паметни плочи представляват кръст, който е вписан в окръжност. Местните хора ктвърдят, че гробището е поне на възраст от пет столетия. Някои от тях твърдят, че дедите им са наричали мястото "латинското гробище". Вероятно мястото е било използвано и в по-ново време. Интересно е че повечето кръстове на територията на старото гробище са от типа на т.нар. "келтски кръстове". Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръг с вписан в него равнораменен кръст - пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в изкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.








Публикуване на коментар

Популярни публикации