петък, 3 октомври 2014 г.

гр.Ивайловград


            Ивайловград е малко китно градче в Източните Родопи с 3500 жители, което има всички необходими удобства за вашия приятен престой. В бившата градска баня на Ивайловград сега се помещава добре подреден Исторически музей. В Ивайловград са запазени и няколко интересни църкви.  Ивайловград е заобиколен от невероятна природа и няколко интересни природни територии могат да бъдат мястото на вашето кратко пътешестване из дивата красота на региона. Такива територии са Дупката и Ликана, където е царството на орхидеите и панорамните гледки към хълмовете на Източните Родопи. Село Мандрица и село Одринци са със запазена автентична архитектура на старите каменни и кирпичени къщи. Ивайловград е единственият град в България, от който, отправяйки се право на север, се стига до Гърция.

Общински исторически музей
GPS: N41° 31' 42.7" E26° 07' 32.9"

           Общинският исторически музей се помещава в сградата на бившата градска баня, която представлява живописна бяла сграда, реставрирана от община Ивайловград през 2009 г. Сега тук се помещават сбирките, посветени на археологическото, културното и историческо наследство на Ивайловград. Старото име на града е Ортакьой, което в превод означава "село по средата". Наследството на Ивайловградчани е представено чрез множество ценни находки от античната епоха, Средновековието, Османския период, Руско-турската освободителна война, както и икони, стари снимки и карти и запазени предмети от бита на Родопите.



Мутафчиевата къща
GPS: N41° 31' 38.6" E26° 07' 25.1"

             Мутафчиевата къща - красива двуетажна къща в традиционен родопски стил. Намира се в старата част на града и в нея се помещава Туристическият информационен център.



Етнографски музей "Паскалева къща"
GPS: N41° 31' 42.1" E26° 07' 21.8"

           Паскалевата къща типична бубарска къща от края на 19 век. Тя е архитектурен паметник на културата. Изградена е от кирпич, споена глина, измазана отвън с вар. Приземният етаж е превърнат в бубарски салон, по южните ъгли на който са разположени дървени миндери (сидери). В салона са изложени народни носии, оръдия на труда, технология за отглеждане на буби, копринени конци и изделия. Южната фасада е цялата с прозорци с дървени капаци. По стените под прозорците са сковани дървени миндери с дюшеци и възглавници, покрити с домашно тъкани миндерлъци и бели покривки, обшити с дантели. В тази стая е дълбокият вграден долап за постелките и килимите. Тук е и малката масичка, на която се поставят купичките за смокиново сладко и подносът за кафе. Над нея е иконостасът, украсен с резба. В съседство с вратата е малка полукръгла ниша, където се поставя лампа с цветно стъкло и рисунки, купена от Одрин - достойнството на всяка заможна фамилия.


Църква Св.Пророк Илия (гръцката)
GPS: N41° 31' 43.0" E26° 07' 21.6"

           Най-представителната възрожденска култова сграда в общината, обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение. Строена през 1872 г. като катедрална епископска църква, тя представлява внушителна трикорабна едноабсидна базилика с монументален интериор и богата декоративна украса. Иконите от иконостаса са дарения от миряни и еснафи от околността с множество надписи на гръцки език.




Църква Св.Преображение Господне
GPS: N41° 31' 35.8" E26° 07' 17.9"

               Изключително ценен представител на възрожденската култова архитектура, изобразително и приложно изкуство в България, обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е строена през 1828 г. на мястото на по-стар храм (престолния камък е от 1805 г.), като в сегашния си вид е трикорабна едноабсидна псевдобазилика и се отличава с рядко срещана планова схема, умело изграждане на обемно-пространствената композиция и майсторско изпълнение на архитектурните детайли, дърворезбената украса и иконите (средата на XIX в.) – дело на гръцки майстори резбари и зографи.




Местност "Дупката"
GPS: N41° 31' 41.4" E26° 06' 57.8"

           Защитена местност Дупката се намира непосредствено над гр. Ивайловград и включва природна забележителност пропастна пещера.  Тя е с площ 6,5 ха. На неголяма територия се среща мозайка от сухолюбива растителност на варовит терен. Флората е богата и включва над 350 вида. Видовете от Червената книга на България са над 10. Тук се срещат още 13 вида орхидеи, сред които защитени са двурогата и паяковидна пчелици, пърчовката и пирамидалния анакамптис. 





Голямата могила - с.Свирачи
GPS: N41° 28' 52.3" E26° 07' 11.9"

           Античният некропол отстои само на километър диагонално на югоизток от вила Армира и се намира на най-високото място в околността – специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете. Некрополът е строен още приживе, като могила-мавзолей, за един от първите собственици на вила Армира, а почти век по-късно, по неизвестни причини, е използван като фамилна гробница и задруг член на този аристократичен тракийски род. Голямата могила е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и представлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят.



Местност "Дупките" - с.Свирачи
GPS: N41° 28' 19.5" E26° 07' 06.8"

                 На края на село Свирачи в ниската му част на около 10-15 мин. ходене пеш от центъра на селото, се достига до дълга скала, известна сред местното население като „Дупките“. Това е голяма скала с платовидна форма, чиято основа от изток е надупчена от множество коридори с различна дълбочина. Най-плитките дупки в скалата са до половин метър, а най-дълбоките две са с дълбочина над десет метра. Една от дупките е превърната в бункер и входът и е зазидан с камъни. Мястото е подходящо за излет сред природата, а от скалата се разкрива красива панорамна гледка към околностите на селото. Недалеч от „Дупките“ има и малък водопад, който е труднодостъпен, но за сметка на това красив и живописен.

Църква Св.Архангел Михаил - с.Долно Луково
GPS: N41° 22' 26.9" E26° 04' 31.4"

             Селото отстои само на няколко километра от гръцката граница, не е обявено официално за архитектурен резерват, но със запазените бубарски каменни къщи и най-старата църква в Родопите с право може да се нарече резерват. Местните наброяват 110 човека и сеят основно тютюн и сусам. Църквата е построена през 1896 г. Особен интерес представлява едро изработената дърворезба на иконостаса.



Църква Св.Св.Константин и Елена
GPS: N41° 22' 20.1" E26° 04' 28.8"

             Това е  една от най-старите български църкви в община Ивайловград. Обявена е за архитектурен паметник на културата с местно значение. Датира от 1806 г., като според преданието е изградена тайно в съществуващата тогава дъбова гора само за 7 нощи. Определящ за кратките срокове на изграждане е бил османски закон, според който постройка, на която е сложен покрив, не се разрушава. Тя е ниска, полувкопана в земята проста каменна постройка без прозорци, покрита с тикли. Представлява еднокорабна сграда, със затворен притвор и двускатен покрив. Градежът е видима зидария от плоски речни камъни. Вкопана е в земята с цел да изглежда като обор, тъй като османските власти по това време не разрешавали строежа на църкви. Интериорът е дооформян чак до 1918 г. и има две отделения – мъжко и женско. Специален интерес представляват дърворезбения  иконостас с примитивната т. нар. “овчарска резба” и оригиналните икони от началото на XIX в. – дело на самобитни местни майстори. Храмът е богато изписан с изразителни, повлияни от фолклора, стенописи (темперна техника) и се отличава с примитивна иконография, като никъде не се среща образа на Иисус Христос. Част от тях са реставрирани в началото на 90-те години на миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия.  Църквата не е действаща от 1896 г., като в наши дни богослужение се провежда само на храмовия празник  “Св. Св. Константин и Елена” – (21 май). Ключът за църквата се пази от кмета на селото.



Манастир Св.Св.Константин и Елена
GPS: N41° 30' 47.4" E26° 05' 37.0"

              В началото на пътеката, водеща към крепостта Лютица, се намира манастирът “Св.Св.Константин и Елена”. Манастирът е единственият в района, основан е през 13-и век и се отличава с възрожденската си архитектура. 



Тракийски комплекс "Илиева нива"
GPS: N41° 32' 09.8" E25° 54' 39.4"

              Мемориалният комплекс "Илиева нива" се намира на пътя Крумовград - Ивайловград, край село Глумово. Пантеонът е построен в памет на избитите над 200 деца при най-големия погром над българите от Западна и Източна Тракия по време на Междусъюзническата война през 1913г. Над 2000 бежанци, бягащи от турците, виждат, че в ниското ги очаква турската войска, скриват в местността Илиева нива децата с надеждата, че ще бъдат пощадени. Комплексът е построен 1996г и от тогава с всяка изминала година местността Илиева нива става все по-голяма сцена за културни изяви на потомците на тракийските българи и техните деца от цялата страна. В първите дни на юни, когато се отбелязва празника на детето, местността Илиева нива оживява от изявите на стотици деца от цяла България. Съборът вече е утвърден като традиционен и местността събира многобройни гости.

Долмен - с.Плевун
GPS: N41° 28' 51.8" E26° 00' 15.8"

         На около 2 км северно от с. Плевун, вляво от шосето към главния път Крумовград – Ивайловград, преди разклона за с. Кобилино. Линейно това е най-дългият долмен в Родопите с обща дължина 7,5 метра.


Долмен - с.Железино
GPS: N41° 28' 09.8" E25° 57' 27.9"

            Югоизточно от с. Железино, източно от шосето, в местността Турските гробища. Уникален случай на долмен, запазен със заобикалящия го мегалитен кръг. Мегалитният кръг около долмена край с.Железино играе роля на крепида.


Вила Армира
GPS: N41° 29' 57.1" E26° 06' 24.8"

          Вила Армира е датирана от I-III век сл.Хр. и е призната за най-богатия частен дворец от римско време по българските земи. Била е собственост на богат аристократ, който я построява в центъра на своето земевладение. В центъра на самата вила имало огромен басейн, живописно пълнещ се с водна струя, излизаща от красива мраморна фигура. Цялата вила е била декорирана с плочи и пана от искрящ бял мрамор, част от които може да разгледате и днес. Стените на коридорите и помещенията са били украсени с цветни стенописи. Уникален и единствен от времето на римската епоха у нас е портретът от мозайка в господарската спалня, изобразяващ собственика с двете му деца - реставриран като част от чудесата на вила Армира. Вила Армира е изцяло реставрирана и отворена за посещения.



Артеренски мост
GPS: N41° 30' 36.9" E26° 04' 50.6"

          Атеренският мост е построен над река Армира (на това място известна като Атеренска река). В този си вид мостът датира от XVI в и е свързвал Лютица с околието. В древността на същото място е минавал римски път към Беломорието.



Крепост Лютица
GPS: N41° 30' 09.1" E26° 03' 45.5"

           Крепост Лютица е една от най-добре запазените средновековни крепости в България и се намира на 12 км югозападно от Ивайловград, над квартал Лъджата. Маркираната 8 км екопътека се вие през дъбови гори и разкрива живописни гледки, докато Ви изведе на ръба на хълма, на който е построена крепостта Лютица. Отгоре гледката е изумителна и при ясно време ще видите дори гръцките части на Родопа планина. Крепостта е изградена от бял мрамор, който се счита за нетипичен за онова време строителен материал. Именно белият мрамор е донесъл името “Мраморният град” на крепостта. Лютица е била голям и богат средновековен град и център на епископия в периода X-XVIII век, изиграл важна роля за българската история. Славни легенди се носят за крепостта Лютица от времето на цар Калоян, затова местните я наричат още Калояновата крепост. Прадедите на сегашните жители на квартал Лъджата в ивайловград са някогашните обитатели на крепостта.



Крепост Родостица (Родестюик / Радостица / Балък Дере)
GPS: N41° 33' 25.5" E26° 08' 10.1"

             Крепостта се намира в местността Балък дере на границата с Гърция под ивайловградското село Хухла. Доскоро крепостта е била зад кльона на българо-гръцката граница. Това я е опазило от иманяри. Предполага се, че на възвишението на границата между планината и равнината и между България и Византия се е издигала не просто стражева крепост, както се смяташе, а замък на влиятелен аристократ. Дали е светски велможа или епископ, това ще покажат бъдещите проучвания.



Крепост Бялград
GPS: N41° 23' 53.2" E25° 57' 17.8"

          Това е една от най- добре запазените крепости в България, които дори и след толкова време са успели да оцелеят. Тя е построена още през 12 век. Носят се легенди, че след падането ни под турско робство, тук е дошъл да живее заможен турски феодал и затова тя е толкова добре запазена. Крепостните му стени са много добре запазени. Изградени са от големи бели варовикови камъни, които достигат до 8 метра височина и до 2 метра дебелина. На места са зидани и двойни стени, като археолози са установили, че това е рядко срещано явление при укрепителните съоръжение от този регион. Вътре в крепостта някога се е издигал красив феодален дворец . И сега може да се види оцелялата главна кула на замъка наречена донжон, която имала две предназначения. В източната част на вътрешния двор се намират руините на средновековна църква.



Няма коментари:

Популярни публикации