събота, 4 октомври 2014 г.

Крепост Родостица (Радостица / Родостюик / Балък дере) - гр.Ивайловград

GPS: N41° 33' 25.5" E26° 08' 10.1"

            Крепостта Родостица се намира в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла.  През IХ-Х век тя е била най-южната твърдина на българската държава - само на 30-ина км от Одрин, втората по значимост крепост на Византия след Цариград. Доскоро крепостта е била зад кльона на българо-гръцката граница и това я е опазило от иманяри. Крепостта е разположена приблизително но 10дка площ, като стените на места са запазени на височина до 6 м. Най-вероятно създадена в началото на ІVв. във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Културният пласт е запазен на дълбочина от 2,20 м и обхваща периода ІV-ХІІІ век. В най-високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век, а през първата половина на VІ век е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия. Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Византийската империя. Тя е пазела входа на Родопите. По поречието на Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Доказателства за ранно българско присъствие са откритите старобългарски апликации и коланни накрайници. Животът на крепостта продължава и по време на византийското владичество. Открит  е некропол от ХІ век с богати погребения. Замъкът е изоставен през първата половина на ХІІІ век. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци.
           Крепостта е между селата Славеево и Хухла, и се влиза откъм северната част на Ивайловград. Може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път, който минава до хотел-винарна "Лайт касъл". След отпадането на граничната поддръжка пътя е доста пропаднал на места. Оставихме колата на високото и след стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция. Пресича се малка рекичка и по стръмна и тясна пътека се изкатерихме до високото. Първите останки да започват от там, като камъни от крепостта са използвани и за основата на оградата на кльона. Крепостта е гъсто обрасла с ниски дървета и храсти. По добре оформена пътека през храстите се стига в центъра на крепостта, където е замъка на владетеля. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.
           





























Популярни публикации