Манастирът е основан по време на Второто българско царство, при управлението на Петър Делян. През вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище - в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански. Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х - ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г.
Манастирът е по-известен с името „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Уникалното в нея са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостаси олтар и е посветен на български светец. Това е непознато в архитектурната история, защото позволява да се извършват едновременно няколко самостоятелни църковни служби.
Градинката пред манастира.
Манастирската чешма.
Жилищните сгради.
Няма коментари:
Публикуване на коментар