неделя, 6 юли 2014 г.

гр.Трявна

            Град Трявна е разположен в Централна България, по северните склонове на Централна Стара Планина, в долината на Тревненска река. Градът възниква пре втората половина на XII век под името Търнава. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на турското робство – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода. През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. От средата на XVII век в града да се заражда най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство.            
           В центъра на Трявна се намира площад дядо Никола -  единствения запазен днес възрожденски площад в България - с прочутата часовникова кула на града, датираща от 1814 год., Славейковото школо от дясно на площада, понастоящем художествена галерия и музей на тревненската резбарска школа, с древният храм „Св. Архангел Михаил“ до него през улицата и старият каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада. Уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, талантът на възрожденския архитект е безспорен.


Музей на резбарското и зографско изкуство (БТС 21)
GPS:N42° 51' 54.4" E25° 29' 12.4"

               Музеят на резбарското изкуство се помещава в старата Даскалова къща в град Трявна - единствен в България музей, посветен на дърворезбата.. Даскаловата къща е построена между 1804 и 1808 г. от тревненския търговец Христо Даскалов за двамата му сина. Тя е типичен образец на ранновъзрожденската българска архитектура с богата украса.
               Едни от най-известните експонати на музея са двете резбовани слънца върху таваните на две от стаите на къщата. Те са дело на майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник Иван Бочуковеца, които през 1808 г. сключили облог помежду си кой ще направи по-красив дърворезбован таван.
                В музея са представени трите основни типа дърворезба – най-простата, т.нар. овчарска резба, резбата за украса на дома и най-красивата, но и най-трудна за изработване църковна резба.









Църква Св.Архангел Михаил
GPS:N42° 51' 59.2" E25° 29' 25.2"

           Забележителна  е Църквата Св.Архангел Михаил, в центъра награда. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел, който решил отново да заличи България. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820–1821 г.








Къща-Музей Пенчо Райков
GPS:N42° 52' 00.5" E25° 29' 24.7"

          Райковата къща е построена през 1846 г. Тя е роден дом на първия професор по химия в България - проф. Пенчо Райков. Райковата къща представя на посетителите етнографска експозиция на градския бит на тревненци. Тя е двукатна, със седем стаи, късновъзрожденска къща, която с кръглите входни стъпала и нишите алафранга напомня на пловдивския тип къща. Фасадата е изведена на самата улична линия, с дюкян за търговия със стоки, произведени тук или внасяни. Къщата е забележителна не само с дърворезбената си украса. Тя е първата къща с баня тук, а през втората половина на 17. в. е внесено от Виена първото легло в Трявна. Според някои спомени в мазата на къщата някога имало кладенец с питейна вода. 






Къща-Музей Ангел Кънчев
GPS:N42° 52' 06.2" E25° 29' 37.7"

                Музеят е домът  на героя от национално-освободителните борби, приятел и съратник на Васил Левски - Ангел Кънчев.  Той е роден в Трявна през 1850 г. Блестящ ум, високо образован, той отхвърля предложението за една завидна кариера на държавна служба, за да се отдаде на работата като пръв помощник на Апостола в организирането на революционни комитети. На 5 март 1872 г. при опит да премине в Румъния е заловен и не виждайки изход, се самоубива. “За честните хора е такава смърт”, пише в едно писмо Васил Левски. Битовата уредба в къщата е автентична – черги, миндерлъци, съдове, всичко е от онова време. В долния кат на къщата има експозиция за живота и делото на Ангел Кънчев, включени са документи за революционните борби на тревненци, както и оригинални техни оръжия. 



Църква Св.Георги
GPS:N42° 52' 15.1" E25° 29' 50.7"

          Другата  църква в града е „Св. Георги”. Църквата е разположена в „Долната” махала на града. Построена е в периода 1848–1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостасът на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.





Музей на азиатското и африканско изкуство
GPS:N42° 52' 05.2" E25° 29' 29.1"


          Музеят е най-новият, и същевременно най-екзотичен музей в Трявна. В него е представена експозиция от богатото дарение на българския скулптор и колекционер Златко Паунов, събрано при пътуванията на художника в районите на Индия, Тибет, Непал, Китай и някои африкански страни. Предметите са предимно с култово предназначение.


Музей тревненското школо
GPS:N42° 51' 59.5" E25° 29' 23.4"

                Най-представителната сграда на площада е Старото школо. Строено през периода 1836-39 година, то е сред първите светски училища в България. Осем години, с известни прекъсвания, в него е учителствал големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Славейков. В реставрираната сграда на Школото са уредени няколко изложби: картини и пластики – дарение от Димитър и Никола Казакови, времеизмерителни уреди и техника от Средновековието до началото на ХХ век от колекцията на Георги Везиров, картини на един от първите български художници Иван поп Димитров, документи, представящи българското просветно и учебно дело през Възраждането. Възстановена е класна стая от времето, когато училището приема първите си ученици през 1839 г. Посетителите имат възможност да пишат на пясъчника, да влязат в наредените на стената полукръгове, да четат взаимоучителните таблици, да се закичат с т.н. ,,кавалерии” – знаците за награда, както и с тези за наказание.          









Часовниковата кула
GPS:N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.9"

           Построена през 1814 год. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид. При все  това сокай се носел и в началото на ХХ век.     Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През1891г. Иван Халачев от с.Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966г., когато  и бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814г. В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана,без циферблат и стрелки.Изработен бил през 1815г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово. Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815г. През 1971г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента „Неразделни” по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
              Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна.








Гърбавия мост
GPS:N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.2"

           Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост (Гърбавия мост), построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той носи допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.


Къща-Музей Славейкови
GPS:N42° 51' 55.2" E25° 29' 09.6"

             Къщата е строена е около 1830 г. от Иванчо Райков, баща на Ирина, за която Петко Славейков се жени, я подарява на младото семейство.  В нея от 1853 г. до 1876 г. с известни прекъсвания е живял бележития български поет. Тук са родени и деветте му деца, между които и класикът на българската поезия Пенчо П. Славейков. Експозицията в къщата е в две части – документална и битова. Показани са  и оригинални предмети на фамилията. Посетителите могат да видят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише.    






Музей тревненска иконописна школа
GPS:N42° 52' 01.5" E25° 28' 54.2"


              Това е единствения по рода си музей в България, който представя изкуството на най-старата възрожденска иконописна школа у нас – Тревненската. Експозицията е открита през 1984 г. и съдържа над 160 оригинални икони и  инструменти на тревненски зографи. Иконната колекция е организирана и подредена тематично и хронологически. Показани са едни от най-добрите образци на основните шест тревненски зографски фамилии: Витановска, Захариевска, Миневска, Поп Димитър Кънчовска, Венковска и Минчевска. Проследени са етапите в развитието на иконописта от  края на 17 в., оформянето на "класическия" тип тревненска икона през първата половина на 19 в., до постепенния упадък на школата в края на 19 и нач. на 20 в. Представена е възстановка на зографско ателие, технологията на зографисването и единствения у нас пълен комплект оригинален зографски инструментариум.
Музеят е разположен в адаптираната за тази цел сграда на Параклиса към Санаториума /днес Детска специализирана болница  за белодробни заболявания/, строен през 1938 - 1943 със средства от фонда на Н.В. Царица Йоана.



Още от гр.Трявна....

               Общината в Трявна.



















Публикуване на коментар

Популярни публикации