Руините на крепостта Красен се намират на 6км южно от Панагюрище. Проучванията показват, че през ранновизантийската и средновековната епоха, Красен е един от най-значимите градове в района. За това говорят разкритата фортификационна система с двойна укрепителна линия и множество кули, гъстото жилищно застрояване, обширните подградия извън крепостта. Проучени са две църкви и няколко некропола. Информация за инфраструктурата на града дават големият басейн за съхранение на вода и отворите от канали в крепостните стени за изтичане на атмосферните води. Преди да възникне крепостта, на хълма се откриват следи на обитаване от каменно-медната и ранно-желязната епоха. През IV-V век покрай река Луда Яна възниква късноантично селище. В подножието на възвишението е разкрита една от най-ранните църкви на Балканите, която се датира от IV век. Първите фортификационни съоръжения на хълма са изградени през VI век. Те се свързват с мащабната програма за строеж на крепости, провеждана от император Юстиниан I Велики. Укреплението заема билото на естествено защитения хълм. Красен е основен укрепен пункт, контролиращ пътя по долината на река Луда Яна. Той съединява Тракия със Сердика (София) през Вакарел и дублира от север основното трасе, преминаващо през прохода Траянови врата. При Панагюрище пътят има разклонение към Златишкия проход, през който се преминава на север от Стара планина. Археологическите материали показват, че през VI век нововъзникналият град достига своя първи разцвет. Данните за живота през следващите столетия са твърде оскъдни. Многократните славянски и аварски нападения над Балканите и създаването на българската държава рлез 681 г. вероятно довеждат селището до упадък. Възраждането на крепостта започва в края на X-XI век. Войните на цар Самуил с Византийската империя превръщат района в един от ключовите за отбраната на българската държава. През 1190-91г. рицарите от Третия кръстоносен поход се установяват в Пловдив, откъдето нападат и превземат десетки крепости в Тракия и в прилежащите планини. Откритите в Красен оръжия - стрели, железни стремена, шпори, боздугани и каменни бойни топки в пластове от XII век свидетелстват за тези нападения. При археологическите разкопки се установи и пробив с обсадна техника, който разрушава североизточната част от кулата при северния вход.
През XIII-XIV в. градът преживява най-голямото си развитие и се превръща в един от значимите средновековни центрове. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта трайно е превзета от българите. През следващите два века Красен е една от важните опорни точки на България южно от Стара планина. Чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIV в. са особено драматични за района. Той е подложен на постоянни турски набези, довели до превземането на редица крепости като Самоков, Ихтиман, Кюстендил, София.
Едно рядко откритие показа кой е бил управител на Красен в тези трагични времена. При разчистването на външното лице на крепостната стена бе намерена бронзова матрица за восъчни печати. Такива специално изработени матрици са голяма рядкост и обикновено са използвани от благородници, изпълняващи високи административни длъжности и водещи активна кореспонденция. Името на собственика е оформено в характерен за епохата сложен монограм, който специалистът епиграф Василка Герасимова успя да разчете. Палеографският анализ на текста, изписването на буквите и особено поставеното ударение върху буквата "И" се свързва с правописната реформа на патриарх Ефтимий. Той налага новите граматични норми през 80-те и 90-те години на XIV в. Познаването на новия правопис показва тясна връзка на собственика на печата със столицата Търновград.
Годината на завладяването на твърдината от османците не е известна. Някои данни сочат, че това вероятно става след падането на София в началото на 80-те години на XIV в. Красен е превзет след упорита въоръжена съпротива, за което говорят откритите многобройни пробиви и разрушения в стените и дебелите пластове пепел, останали от бушувалите в крепостта пожари. Именно в тази битка загива последният управител на града - Рафаил. Тогава личният му печат се търкулва край стените на крепостта, където археолозите ще го намерят шест века по-късно.
След края на XIV век няма следи от обитаване на крепостта. Вероятно населението е избито или изселено. В границите на старото подградие до края на XVII век обаче съществува малко християнско селище с неголяма църква.
През XIII-XIV в. градът преживява най-голямото си развитие и се превръща в един от значимите средновековни центрове. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта трайно е превзета от българите. През следващите два века Красен е една от важните опорни точки на България южно от Стара планина. Чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIV в. са особено драматични за района. Той е подложен на постоянни турски набези, довели до превземането на редица крепости като Самоков, Ихтиман, Кюстендил, София.
Едно рядко откритие показа кой е бил управител на Красен в тези трагични времена. При разчистването на външното лице на крепостната стена бе намерена бронзова матрица за восъчни печати. Такива специално изработени матрици са голяма рядкост и обикновено са използвани от благородници, изпълняващи високи административни длъжности и водещи активна кореспонденция. Името на собственика е оформено в характерен за епохата сложен монограм, който специалистът епиграф Василка Герасимова успя да разчете. Палеографският анализ на текста, изписването на буквите и особено поставеното ударение върху буквата "И" се свързва с правописната реформа на патриарх Ефтимий. Той налага новите граматични норми през 80-те и 90-те години на XIV в. Познаването на новия правопис показва тясна връзка на собственика на печата със столицата Търновград.
Годината на завладяването на твърдината от османците не е известна. Някои данни сочат, че това вероятно става след падането на София в началото на 80-те години на XIV в. Красен е превзет след упорита въоръжена съпротива, за което говорят откритите многобройни пробиви и разрушения в стените и дебелите пластове пепел, останали от бушувалите в крепостта пожари. Именно в тази битка загива последният управител на града - Рафаил. Тогава личният му печат се търкулва край стените на крепостта, където археолозите ще го намерят шест века по-късно.
След края на XIV век няма следи от обитаване на крепостта. Вероятно населението е избито или изселено. В границите на старото подградие до края на XVII век обаче съществува малко християнско селище с неголяма църква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар