Дряновският манастир е разположен е в долината на река Дряновска, в красива карстова местност, на 4 км. от гр. Дряново, на 14 км. от Габрово и на 24 км. от Велико Търново.
Дряновският манастир е основан през ХІІ век, по времето на цар Калоян (1168 г. – 1207 г.). За първи път манастирът е построен на 2 км от мястото, на което се намира сега. През 1393 г. османските турци го изгарят до основи, през ХVІ век местните хора го възстановяват на другия бряг на реката, но и този път светата обител е разрушена. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на ХVІІ в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква "Успение Богородица". По това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793г. През 40-те години на 19в. по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости. Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците.
Понастоящем Дряновският манастир е действащ. Сегашния си облик манастирът придобива през 1880г., когато е възстановен след опожаряването му от турците по време на Априското въстание. От стария комплекс е останал само храмът и то не в първоначалния си вид. От 3-те купола на църквата е останал само един. Самата църква е без стенописи с дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени за да напомнят за героичната борба на българите по време на априлските събития. Подобно на редица други манастирски църкви от средата на 19в. храмът най-вероятно е имал три купола - два над наноса и един под олтара. През 30-те години на 20в. към западната стена на църквата е прилепена камбанария, а към северната - аркиран притвор.
До портата на Дряновския манастир се намира продълговата стопанска сграда изградена от камък и дърво. Сградите от западната страна на двора са с високи цокълни етажи и тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. Непосредствено до църквата се издига двуетажната игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата.
В Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастирът се помещава и експозицията "Археология и Възраждане" на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Костницата на загиналите въстаници.
Поглед от високо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар