събота, 2 август 2014 г.

гр.Самоков


           Са̀моков е град в Западна България. Намира се на 55 км от град София и на 8 км от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков. Самоковската котловина е разположена между няколко планини —Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ текат водите на река Искър и нейните притоци. Разполага се върху 185 km2.


Исторически музей (БТС 79)
GPS: N42° 20' 21.5" E23° 33' 36.8"


             Историческият музей в Самоков е създаден през 1930 година като сбирка към читалище-паметник „Отец Паисий". Същинската сграда на музея е построена през 1940 година по проект на известния архитект Юрдан Юрданов. Музеят разполага с повече от 30 000 експоната, обособени в сбирките: етнографска - накити, керамика, дърворезба, носии и тъкани, ковано желязо, която показва бита и поминъка на старите самоковци, археологическа - най-вече тракийски и късноантични находки, художествена - икони, щампи, ръкописи, документи и картини, фотографска и документална. От тях става ясно, че зараждането на града е свързано с добива най-вече на желязо и произвежданите от него предмети. Самоковските майстори взели терк от западноевропейските рудари саксонци, наричани "саси", и по техен образец въвели пещите /видни/, ковашките^работилници /мадани/ и големите чукове, задвижвани с водна сила, наречени „самокови", от които идва и името на града. Изненадваща находка за посетителите е и колекцията от камеи. Изключителен интерес предизвикват изкусните работи на прочутата Самоковска зографска школа, в която първото място безспорно принадлежи на Захари Зограф. Запазени са негови лични вещи, икони и картини. Особено внимание заслужава портретът на гръцко момиче - свидетелство за несподелената любов на прочутия майстор, станала причина той разочарован да напусне Пловдив.







Сарафската къща
GPS: N42° 20' 30.9" E23° 33' 34.7"

           Сарафската къща е един от интересните паметници в град Самоков. Тя се намира до Синагогата в някогашния еврейски квартал, сега в близост до центъра на града. Къщата е изключително добре запазена с изящни дърворезбовани тавани и с атмосферата си ни пренася далеч назад в онова време. По начина на строителството си и разпределението на стаите прилича на типичните за това време самоковски къщи. Тя принадлежала на еврейската фамилия Арие, която дошла тук от Виена. Първоначално фамилията след Виена се заселила във Видин, но през 1793 г. дошла в Самоков по покана на турския управител на града Мехмед Емин Ага. Абраам Арие отворил дюкян за продажба на „вносни стоки”, медицински прибори и медикаменти, платове, златни украшения и др. Къщата, която той построил била една от най-красивите и богато украсени в България. В салона й били давани приеми и организирани театрални представления. След разселването на членовете на фамилията къщата започнала да се разпада и била окончателно разрушена през 1947 г. Това била Голямата Сарафска къща. По нейно подобие били изградени още две по-малки къщи. Най-малката от тях изгоряла при пожар през 1925 г. Реставрирана била средната къща, която можем да видим днес. Тя била проектирана от специално повикания от Одрин майстор Стефан. Стоителството й продължило 6 години (1866 – 1872 г.) В него са участвали и самоковски майстори, но в по-грубия строеж. Резбованите тавани, стенните долапи и зографисването на къщата са дело на майстори от Самоковската школа. Къщата днес е отворена за посещения като музей. В двора зад каменната ограда ни посреща калдаръм, красива градина и чешма. От входа на къщата се пренасяме в миналото. Влизаме в големия салон, от който се достига до всички останали стаи – стая за среща, няколко спални, приемна, хамам, кухня и точно срещу входа типичен кът за кафе. Къщата имала много входове и тайни стаи. Точно над къта за кафе имало тайно пространство в тавана и отвор скрит в дърворезбата, от където собственикът можел удобно да наблюдава всичко, което се случва в салона и сделките, които се сключват. Мебелите са също много добре запазени и цялостното впечатление за къщата е, че се поддържа много добре. Тук се организират мероприятия за деца, правят се срещи, посещава се от много от туристи.
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com









Бельова църква - Манастир Рождество Богородично
GPS: N42° 18' 43.6" E23° 33' 43.6"

                Това е най-старата църква в чертите на Самоков.Тя лежи върху основите на късно-антична сграда-еднокорабна базилика от ІV-VІв. Преданието свързва името на Бельова църква с местния болярин Бельо, който предприел съграждането й а по-късно около нея, както се предполага, възникват първите постройки на самия град. Първоначалният градеж бил без прозорци поради страха от турците.
         До 1858 г. църквата не работела. След отварянето й болни посещавали кладенеца зад църквата като източник на изцеление. През 1867г. църковните настоятели  решили всеки еснаф да работи за преустройството и ремонтирането на храма. Църквата била преустроена с прозорци и била изписана за две години от Никола Ив.Образописов и Димитър Христов, а помощник им бил синът на Захари Зограф – Христо Зографски. Дърворезбеният иконостас е дело на Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. През 1880г. църквата е постлана с бели мраморни плочи. Кладенецът /”Аязмото”/ бил посещаван заради вярата, че действа изцелително. На храмовия празник – Рождество Богородично там се извършва водосвет. Десетилетия наред на Бельова църква ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично-традиция, възродена през последните години.














Девически манастир (БТС 79) - Храм Покров Пр.Богородици
GPS: N42° 19' 51.9" E23° 33' 35.1"

                  Девическит манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване. Основаването на манастира се свързва  в реален план с името на Баба Фота / баба на Константин Фотинов/, а в легендарен със  спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение.          Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Девическият манастир в Самоков е и огнище на образование. Иван Шишманов го нарича “люлка на девическото образование” в България. Грамотите, получени от монахините от различни изложения в Лиеж, Лондон, Пловдив и др., могат да се видят и днес в магерницата на метоха - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. Тяхното гостоприемство е пословично и привлича много поклонници и посетители. Манастирът е отворен за посетители всеки ден.








Голямата чешма
GPS: N42° 20' 19.7" E23° 33' 32.9"

              Като паметник от турското владичество в Самоков е останала и една чешма, превърнала се в нещо като символ на града. Тя е направена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове, а под покрива, пак направен от камък, ”някакви игралца: една зенгия и клетка за птици. Наоколо текли някога десетина чучури и шадраванчета.”/Евлия Челеби/. Сред местните жители се разказва легендата, че желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, принадлежи на прочутия Крали Марко. А пък който пийне от водата с несравним вкус, някога пак ще се върне в града, дори и завинаги.





Байракли джамия
GPS: N42° 20' 19.0" E23° 33' 28.8"

             В периода на ХVІІІ-ХІХв. силуетът на Самоков се доминира от минаретата на 4 големи и 8 малки джамии и от часовниковата кула, която биела по европейски. Единствената запазена джамия в Самоков днес, а и най-красивата, е Байракли джамия /т.е.главна/, намираща се в центъра на града. Тя е подновена и изцяло изписана от самоковски майстори-дюлгери и зографи. Молитвената зала е увенчана с купол с прозорци. Над аркадното преддверие се намира женското отделение на джамията. До североизточната страна се издига минарето. Архитектурното решение на храма е интересно. Покривната конструкция и куполът се носят от леки колони, които се състоят от естествено криви греди. При реставрацията са свалени стенописите и тази дървена конструкция е подменена греда по греда. Самите стенописи са реставрирани отчасти,като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на полилеите. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите - на плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори - Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/. Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската художествена школа “перя”- гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските барок и рококо. Четирите барокови композиции са нарисувани артистично, със замах. Майсторите тук са си позволили много по-богата цветност. В нея има пурпур и злато, светлосини и розови, почти прозрачни тонове, наситена охра, ясно зелено, плътно индиго и цинобър. Но бялата стена е поела всичкия колоритен излишък и въпреки голямото тоново разнообразие цялата живопис действува извънредно изискано. Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мекка и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия, който е открит едва при реставрацията. Посещенията в Джамията се организират от Градския музей.





Чадър чешма
GPS: N42° 20' 18.8" E23° 33' 26.8"

                Носи името от нестандартната си форма на отворен чадър. Тя е малка чешма, втората запазена от турско време в града. Няма информация, кой е построил чешмата. Някои казват, че е дело на Кольо Фичето, други, че е турски майстор. Едно е сигурно цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Поверието на възрастните хора гласи, че който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желаее....




Църква Св.Николай
GPS: N42° 19' 42.5" E23° 33' 36.1"

            Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата "Свети Никола" показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите й купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите й са работени от самоковски зографи, но, странно наистина, вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.




Други

                 Синагогата, която се руши.


                Фонтан в центъра на града.



Публикуване на коментар

Популярни публикации