Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в Родопите. Намират се на 5 км. северозападно от село Забърдо. Те носят и името Еркюприя – от турски “ер”-земя и “кюприя” – мост. Някогашната пещера, образувана в мраморния щок от водите на р. Дълбок дол, се е срутила навярно при земетресение. Водите са отнесли падналите материали, като в резултат на това са се образували един до друг два, редки по своята красота, мраморни скални моста. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 метра. По него минава стара пътека от с.Орехово за с.Забърдо.
Вторият мост, който е на 200 метра от първия, е по-скоро тунел, дълъг 60 метра. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Близо пред втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Зад моста водата пропада във фуниевиден карстов понор и изчезва в недрата на земята. Тук се образува дива непроходима теснина, където високо на левия бряг на реката е огромният вход на Голямата пещера.
Вторият мост, който е на 200 метра от първия, е по-скоро тунел, дълъг 60 метра. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Близо пред втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Зад моста водата пропада във фуниевиден карстов понор и изчезва в недрата на земята. Тук се образува дива непроходима теснина, където високо на левия бряг на реката е огромният вход на Голямата пещера.
Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявили Чудните мостове.
Чудните мостове са леснодостъпни до тях има асфалтов път. Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Възможност за нощувка предлагат хижите, намиращи се в непосредствена близост до обектите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар