събота, 24 май 2014 г.

Екопътека Струилица - Лъката - Калето - гр.Девин

GPS: N41 44 35.1 E24 21 28.8 - Начало на екопътеката
GPS: N41 44 53.5 E24 21 19.2 - Водопад неизвестен 1
GPS: N41 45 09.5 E24 21 09.0 - Водопад Самодивско пръскало
GPS: N41 45 05.6 E24 20 36.6 - Водопад неизвестен 2
GPS: N41 45 12.5 E24 20 32.2 - Местност Лъката
GPS: N41 44 53.5 E24 20 59.0 - Крепост Кавурско кале (Бабин град, Саята)

              Началото на екопътеката се намира на два километра от град Девин. Преминава през защитена територия "Поречието на река Девинска". Започва от местността Струилица, преминава през каньона на река Девинска, стига до местността Лъката, продължава до местността Калето, където има останки от средновековна крепост, и завършва при горски заслон на планинска поляна.
              За да стигнете до началото на екопътеката тръгвате по река Девинска. Пътя ще ви отведе покрай стадиона и фабриката за минерална вода. Следвайки пътя ще минете и покрай възвишение, на което се намира параклисът "Свети Георги". Стигате до комплекс Струилица, който разполага с два минерални басейна с джакузи, парна баня, сауна, масажи и спортни развлечения. Пътят продължава във все по-стесняващата се долина на реката. Представлява много приятен маршрут с изкуствени мостчета и приятни гледки.

               Началото на екопътеката. Тук на паркинга оставяте колата и се продължава пеша.








                      Водопада в началото на екопътеката.


          
                     Пътеката продължава да криволичи покрай реката.



              В дясно на основната екопътека зад малката бетонена къщичка и зелените мостчета започва пътеката за водопад Самодивско пръскало (или Строилски дол). Това е един от най-красивите и високи водопади в Родопите и България. Височината на водния пад е около 45-50м, като водата пада почти директно, плъзгайки се по ръбовете на скален рид. Нарича се самодивско, защото в околността се намира ливада, за която се носят легенди, че е била обитавана от самодиви. 





     
                       Водопада...








           

            Продължаваме по пътеката и стигаме до първото мостче, което отвежда на другия бряг на реката. Това е най-красивата и живописна част. Река Девинска тече през една тясна клисура. Колкото по навътре се влиза в клисурата, толкова по-тясна става тя. Накрая клисурата се стеснява до няколко метра, като и от двете страни на реката има отвесни скали. На това най-тясно място пътека не може да има и затова са направили 4-5 дълги моста, по които се върви директно отгоре над пенещата се река.
















                  На края на пътеката е местността Лъката. Представлява слънчева поляна. По средата на поляната има две къщи. Поляна е заобиколена от всички страни с високи и скалисти върхове.


                В м. Лъката има отбивка за крепостта Кавурско кале. Известна е още като Бабинград и Саята. Това е най-трудно превзетата от турците крепост в Родопите. Обсадата е траяла три месеца и накрая са я превзели с измама. От м. Лъката до калето разстоянието е около 800 метра. Върви се назад и нагоре. Стига се до тясно връхче, надвесено над екопътеката. От крепостта не е останало много.











                 В ляво от местност Лъката по оформена пътека се стига до 40 метров водопад с дълбок вир. В този вир често се къпели мечките и затова со наричали "Мечешки водопад". За наше щастие не видяхме мечки. 











Няма коментари:

Популярни публикации