Ковачевица е разположена в югозападната част на Родопите, на 25 км от град Гоце Делчев. Ковачевица е райско природно кътче с население около 50 души. Надморската височина е 1050 м. Климатът е умерен - мека зима и прохладно лято. Тук има живописни каньони, кристално чисти реки, гъсти прохладни гори, високи върхове с чудни гледки. В селото има около 110 старинни възрожденски къщи, някои са превърнати в малки хотелчета. В близост до Ковачевица тече река Канина с три дълбоки вира и красиви водопади.
Селото възниква след 1656 г. при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, което в търсене на спасение се заселва в по-непристъпните части на планината. Местните хора се занимавали със земеделие и животновъдство. По време на Възраждането (XVIII – XIX век) Ковачевица е просветен център. Селото е било и един от центровете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в края на XIX и началото на ХХ век. Заради типичната си архитектура през 1977 г. селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Характерните двуетажни и триетажни къщи с издадени горни етажи са построени през XVIII век. В приземния етаж на типичната ковачевска къща са били помещенията, в които са се отглеждали животните и се е складирала храната. На горния етаж са се намирали жилищните помещения. Сред интересните обекти за посещение в селото е църквата „Св. Никола”, която е построена през 1847 г. През 1900 г. към нея е изградена и четириетажна камбанария.
Легендата, която дава името на селището “Ковачевица”, е свързана с жената на един преселник ковач Марко - Гина Ковачевица. След смъртта му тази вероятно, мъдра и силна по дух жена е била търсена за съвет и помощ от много свои съселяни, така че станало нарицателно да се казва: "Отивам при Ковачевица", когато някой тръгвал от долната към горната махала, където била къщата на ковача. Така преданието свързва името на с. Ковачевица с автентични личности, реално съществували, за които има запазен дълбок спомен в народната памет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар