Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Намира се до село Рупите, в подножието на южните склонове на угасналия вече вулкан Кожух. По терасавидното възвишение могат да се видят неговите руини.Търсенето на име на селището има дълга предистория. През 1930 година селището се споменава за първи път в публикация, като се основават на сведения от Тит Ливий за нападенията на Филип V Македонски срещу крепостта Петра, обитавана от тракийското племе миди. През 1958 година след изследвания се потвърждава името на града – Петра. През 1965 година останките от града са обявени за археологически и природен паметник на културата с национална важност.
Откритието на името на града става през 2002 година. Тогава е намерен надпис на латински език от 308 година, на който недвусмислено се чете Хераклея. Той е един от най-големите антични градове, съществувал от ІV до VІ век сл. Хр. В исторически сведения се споменава както Хераклея Синтика, така и Хераклея Стримонска. Намерените находки са основно на гръцки език, но съществуват и такива с латински надписи. Населението е било от трако-гръцки произход, като не се изключва възможността да е имало и романизирана класа. При проведени археологически проучвания се установява, че градът е имал интензивен живот, за времето си е бил модерен – за това съдим по наличието на канализация и е разполагал със занаятчийска работилница – намерени са множество готови и недовършени фигури. Открити са монети и две оброчни плочки – на Херакъл и на Артемида. Влиянието на средиземноморския климат, наличието на извори с топла минерална вода, естествената природна защита, икономическата стабилност на местността и минаващия оттук път от Егейско море към вътрешността са предпоставка за активен културен и търговски живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар