сряда, 5 ноември 2014 г.

Гроба на Св.Иван Рилски - Рилски манастир

GPS: N42° 09' 01.0" E23° 22' 12.1"

               Близо до Рилския манастир се намира пещерата, където Св. Иван Рилски е прекарал 7 години в пост и молитви. Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен. Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на “висока гола планина” и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога. Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години. Към него започнали да се присъединяват ученици, които строили наоколо колибите си и така на мястото на малката постница в планината възникнал най-известният български манастир – Рилският. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Мощите на св. Иван Рилски сменили няколко места. По нареждане на цар Петър те били пренесени в дървената църква “Св. Лука” в Средец на 19 октомври и оттогава на този ден се отбелязва паметта на светеца. Благочестив и богат християнин построил хубава каменна църква в Средец и в нея пренесли мощите му, а после там основали манастир. Вероятно тогава отшелникът бил канонизиран за светец. След време при поредната унгарско-византийска война мощите били пренесени на унгарска земя. Само след три години с големи почести крал Белла Трети върнал мощите в ковчег, богато украсен със злато. При царуването на Иван Асен Втори и при патриарх Василий в 1238 г. те били пренесени в Търново и положени в храм на името на светеца. След плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. мощите като по чудо оцелели. През 14 в. монасите от запустелия Рилски манастир издействали султанско разрешение и с тържествено шествие и големи почести ги пренесли там. На 1 юли 1469 г. те били положени в църквата на Рилския манастир, където почиват до днес. В последните години от живота сив пълно уединение св. Иван Рилски съставил “Завет” към учениците си последователи - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от “всякакво зломислие” и да се пазят от “сребролюбивата змия”.
             За да достигнете до пещерата, трябва да продължите с кола няколко км след Рилския манастир.  Колата оставяте до паметната плоча отляво на пътя и оттам започва пътеката. До пещерата се намира църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, в която е разположен гробът на светеца. Непосредствено до пещерата се намира Старата постница. Според легендата, който успее да мине през дупката в пещерата, няма грехове. Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. Според преданието всеки, който напише на лист свое желание и го постави във вдлъбнатите скали така, че никой да не го намери, то ще се сбъдне. 






































Публикуване на коментар

Популярни публикации