събота, 12 юли 2014 г.

Исторически музей - гр.Панагюрище (БТС 36)

Исторически музей - (БТС 36)
GPS: N42° 30' 28.9" E24° 11' 06.6"

                 Историческият музей в Панагюрище е разположен в центъра на града. Създаден е въз основа на музейна сбирка, открита през м. май 1943 г. в читалище „Виделина”. През 1964 г. специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и Дудековата къща с етнографска експозиция; Джуновата къща с етнографска експозиция; Синята Хаджидимитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство; къщата на Иван Духовников, в която през 1870 година е основан революционен комитет; къщата музей „Райна Княгиня”; залата "Панагюрско златно съкровище"; Тутевата къща, където на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание; Лековата къща – значим исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането; къщата на Марин Дринов.
                 Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХ в., Нова и най-нова история и Природа. Зала „Археология” представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Централно място е отредено на копието на Панагюрското златно съкровище. Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в. пр.Хр. Оригиналът на съкровището се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по целия свят. Експозицията, посветена на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество, е една от най-значимите. Тя е разположена в три зали – „Оръжието на Априлци”, „Априлското въстание”, „Освобождението на Панагюрище от османско владичество и участието на панагюрци в Съединението на България от 1885 г.”. Изложените експонати са оригинални реликви с национално значение. Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрския край – абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство, килимарство и др. Музеят притежава библиотека с над 6000 тома научна литература, старопечатни книги, периодични издания и фондохранилище.















Къща "Райна Княгина"
GPS: N42° 30' 23.9" E24° 11' 01.7"

              Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище.












Тутева къща
GPS: N42° 30' 25.8" E24° 11' 12.3"
            В Тутевата къща на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. Иван Тутев е бил заможен панагюрски гражданин и участник в революционното дело. Неговата къща е последната квартира на Бенковски в Панагюрище. След пристигането на куриера с вестта, че Копривщица е възстанала, ръководителите начело с Бенковски и Волов решили да вдигнат Априлското въстание. Ентусиазираният Волов дал два изстрела със своята пушка. От тази къща излезли четиримата апостоли - Бенковски, Волов, Захари Стоянов и Икономов, облечени във въстаннически униформи и въоръжени с възгласи за бунт срещу турската тирания. Къщата оцеляла след бурните събития и до днес е непокътната, такава, каквато е била по време на Априлското въстание през 1876г.









Лекова къща
GPS: N42° 30' 27.3" E24° 11' 13.2"

           Къщата на Иван Леков е построена след Кримската война и е изографисана през 1873г. Собственикът й, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Къщата е посещавана от Апостола на свободата – Васил Левски. След заседанията на Оборище в нея отсяда комисията, избрана от Първото велико народно събрание, свикано през април 1876 г. Наред с историческата стойност, Лековата къща е и ценен паметник на възрожденската архитектура. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява “Колелото на живота”, отразяващо характерната за епохата житейска философия. Лековата къща е възпята от великия български поет Пенчо Славейков в поемата му " Кървава песен".













Публикуване на коментар

Популярни публикации