Късноантичната и средновековна крепост „Момина кула" се намира на едноименното островърхо възвишение на 2 км югозападно от град Гоце Делчев. Използването на естествено укрепени места е характерна особеност за строителство на крепости. Тя е изградена върху трудно достъпно възвишение, обградено от дълбоки речни долини от север, запад и юг. Вероятно е построена през ІІ-ІІІ век, след което е изоставена и възстановена едва през ХІІ век. Името си е получила от едно предание, според което крепостта е построена от сестрата на цар Иван Шишман, след като била заточена по тези краища. Историческите факти са такива- цар Иван Шишман дал сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад І, погрешно надявайки се, че роднинските отношения ще спрат турското нашествие. След като прекарва десетина години в харема на султана, Мара отказва да смени вярата си и да забрави корените си. Султанът я заточва в едни от отдалечените български области по това време - днешните македонски краища. Скато успяла да избяга от турски плен е построила крепостта. Друга легенда разказва за храбра девойка, която за да не попадне жива в ръцете на османския поробител се хвърлила от крепостта в дълбоката пропаст, която се намирала пред нея. Там намерила смъртта си. За увековечаване на героизма и саможертвата на девойката, населението нарекло местността Момина кула.
Крепостта заема площ от около 500 кв.м., като е ограждала цялото възвишение. От запад крепостната стена е запазена и достига височина от 8м. В тази част на крепостта се е намирал нейният единствен вход. В източния сектор има останки от правоъгълна кула с размери 5.40/ 6.20м. На юг са открити 2 скални образувания. Намерени са още късове от домашна керамика, характерна за V-VI и XII-XIV век. В скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, доказващи наличието на праисторическо селище. Днес входовете на пещерата са зазидани и достъпът в нея е невъзможен.
Достъпа до крепостта е от южната й страна, където може да се паркира в подножието край рекичката. След около 200 м по черния път пътеката тръгва надясно и нагоре буквално през двора на единствената вила там. Собствениците на вилата са затрупали началото на пътеката с клони. Ние тръгнахме по една пътека в ляво и излезнахме в реката. От там тръгнахме право нагоре и излезнахме на обратния завой, който пътеката прави в посока на крепостта.
Крепостта заема площ от около 500 кв.м., като е ограждала цялото възвишение. От запад крепостната стена е запазена и достига височина от 8м. В тази част на крепостта се е намирал нейният единствен вход. В източния сектор има останки от правоъгълна кула с размери 5.40/ 6.20м. На юг са открити 2 скални образувания. Намерени са още късове от домашна керамика, характерна за V-VI и XII-XIV век. В скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, доказващи наличието на праисторическо селище. Днес входовете на пещерата са зазидани и достъпът в нея е невъзможен.
Достъпа до крепостта е от южната й страна, където може да се паркира в подножието край рекичката. След около 200 м по черния път пътеката тръгва надясно и нагоре буквално през двора на единствената вила там. Собствениците на вилата са затрупали началото на пътеката с клони. Ние тръгнахме по една пътека в ляво и излезнахме в реката. От там тръгнахме право нагоре и излезнахме на обратния завой, който пътеката прави в посока на крепостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар