Крепост Лютица - гр.Ивайловград

GPS: N41° 30' 09.1" E26° 03' 45.5"

           Средновековната крепост Лютица се намира близо до Ивайловград в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Тя е най-добре запазената българска средновековна крепост. Крепостта е една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”. Археологическите проучвания показват, че местността на крепостта е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия през 9 - 17 в. и архиепископия през 17 - 18 в., изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Крепостта датира още от 4 - 6 в., като е просъществувала чак до края на 18 в., когато губи значението си като защитно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. До момента са разкрити вътрешната крепост, жилищната кула на управителя, основите на 2 църкви от 10 в. и от 15 - 16 в., некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Намерени са огромното количество находки – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др. Специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия. Открита е керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. 

Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.

Тракийски мемориален комплекс "Илиева нива"

GPS: N41° 32' 09.8" E25° 54' 39.4"

         Местността Илиева нива се намира в покрайнините на село Глумово, община Ивайловград. На това място на 03.10.1913 г. по време на Междусъюзническата война, турската войска убива над 200 бебета и деца, които са скрити на южния бряг на р. Арда. Това били деца на българи, бягащи от преследващата ги турска войска. През 1996 година в местността е издигнат мемориален комплекс в памет на над 40 000 изклани български бежанци и техните деца. Мемориалът се състои от паметник, чешма и параклис "Света Петка българска" и е много масово посещаван всяка година на 1 юни - Денят на детето. Тогава се провежда "Национален младежки тракийски събор - Ден на тракийското дете". Съборът е едно от най-важните събития за региона и привлича много гости и местни жители. Събитията започват със заупокойна молитва за душите на избитите деца, като след това денят протича весело и се правят състезания и конкурси, придружени с много забавления, песни и танци.

Долмен - с.Плевун

GPS: N41° 28' 51.8" E26° 00' 15.8"

            Тракийската гробница до село Плевун (на 2км от селото) е мегалитно гробно съоръжение от периода V - I век пр.н.е. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови  плочи, които са поставени вертикално в предварително подготвен изкоп на малко естествено възвишение. Долменът е последният открит до момента мегалитен тракийски паметник и е много уникален като архитектура, защото съчетава в себе си както елементи от ранножелязната епоха, така и такива напомнящи за по-новите достижения на елинизма. Гробницата при Плевун притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е. Обектът е с обща дължина 7,5 метра и представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. От подхода към съоръжението е оформена своеобразна фасада от две вертикални заоблени отгоре плочи, които водят до входа. Входът най-вероятно се затварял с плоча и е води към дълъг 2,8 м. дромос със стени от дълги вертикални плочи. Предгробната камера е по-къса но по-широка и по-висока от дромоса. След нея следва тясно и късо предверие, след което се влиза в гробната камера. Нейните надлъжни стени са изградени от плочи дълги 2,75 м. а подът й е покрит с голяма каменна плоча. Некрополът е бил използван многократно, но още в древността е бил ограбен. При направените разкопки са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво. Долменът до село Плевун е обявен за паметник на културата с национално значение.

Долмен - с.Железино

GPS: N41° 28' 09.8" E25° 57' 27.9"

           Долменът  е мегалитно гробно съоръжение датиращо от края на II хил. пр. Хр. Долменът е правоъгълен, едно-камерен, без преддверие и дромос . За да не се свлича пръста е направен кръг от побити камъни.  Гробната камера е ориентирана в посока изток – запад. Съоръжението е изградено е от големи грубо оформени вертикални гнайсови плочи, вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, докато южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Долменът се е използвал активно през цялото I хил. пр. Хр., а по-късно, по време на османското владичество е превърнат в светилище. При археологическите изследвания на обекта са открити различни керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието – железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII – XVIII век, които се съхраняват в Историческия музей в Хасково.