Църквата Свети Никола се намира в градския парк в центъра на малка градинка срещу общината. Построена е през ХІІ-ХІІІ в. Отличава се със своята архитектура - кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти. Църквата “Св. Никола” има външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см. Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите. През османския период старинният храм постепенно започнал да се руши. По това време, а и след Освобождението, мястото на църквата е било сборище на селския добитък, който безпрептятствено влизал в храма, а кози се катерели по купола му. Макар и да е била частично разрушена църквата Свети Никола е един от малкото оцелели до наше време и добре запазени средновековни паметници в Западна България. Тя е цялостно реставрирана (в днешния ѝ вид) през 1937 г. Обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти. Църквата “Св. Никола” има външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см. Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите. През османския период старинният храм постепенно започнал да се руши. По това време, а и след Освобождението, мястото на църквата е било сборище на селския добитък, който безпрептятствено влизал в храма, а кози се катерели по купола му. Макар и да е била частично разрушена църквата Свети Никола е един от малкото оцелели до наше време и добре запазени средновековни паметници в Западна България. Тя е цялостно реставрирана (в днешния ѝ вид) през 1937 г. Обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар