GPS: N41° 58' 53.3" E26° 06' 50.9"
Село Черепово е разположено в малка падина на западните склонове на Сакар планина. В землището на селото има следи от активен живот от хилядолетия. Съществуват множество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. Е имало над 28 долмена и кромлехи. Някои от тях били и в самото село. Днес са се запазили около 18 долмена. Долменена некропол се намира южно от селото в местността Бялата пръст. Личат поне 3 долмена, но са силно разрушени. Макар че са били еднокамерни, без дромос и фасада, те са имали относително сложно техническо изпълнение. Вероятно всичките са били със скосени предни и задни стени, т.е. надлъжните стени са били съставени от по две плочи, като долната е била забита вертикално в терена, а горната е била леко наклонена навътре. Вероятно всичките са имали лицеви плочи с хубави отвори с декоративен жлеб: при долмен 1 лицевата плоча е налице, но съборена и пречупена на две; при долмен 3 налице е само долната част от лицевата плоча, забита в терена, като в нея личи врязването за лицевия отвор. Могилите са слабо изразени, вероятно грубо разровени от иманяри, които са рушили и самите съоръжения. Би било много полезно, понеже става дума за долменен некропол, от който са оцелели поне 3 долмена, при това конструктивно достатъчно впечатляващи. Реставрацията, укрепването и разчистването са належащи. е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.
Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с.Железено(края на II хил. пр.н.е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без предверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр.н.е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково.е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.
Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с.Железено(края на II хил. пр.н.е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без предверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр.н.е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково. те плочи е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.
Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с.Железено(края на II хил. пр.н.е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без предверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр.н.е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково.
