неделя, 9 ноември 2014 г.

Диоклецианополис - гр.Хисаря

             Град Хисаря е разположен в централната част на България, на 40 км северно от Пловдив. Хисаря е известен с лечебните си минерални води - 16 естествени минерални извора и шест сондирани. Градът е един от най-старите и популярни балнеологични и СПА центрове в България. Климатът тук е мек и благоприятен, а забележително явление е липсата на мъгли. Поради тази причина градът е известен като едно от най-слънчевите места в България. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още от V в. пр.н.е. и по-късно тракийско селище от ІV-ІІІ в. пр.н.е. Селището преживява най-големия си разцвет през римската епоха. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепване с масивни крепостни стени и изграждане на обществени сгради, бани, улици. Става третия по големина град в провинция Тракия. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система на римския град Диоклецианополис се нарежда на едно от първите места в Европа. Крепостната стена е с дължина 2327 метра и на места достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта, известна като „Камилите”, се извисява на 13 метра. Градската архитектура на древния град е съсредоточена в днешния парк “Момина сълза” на Хисаря. Тук се намират най-голямата представителна обществена сграда (резиденция), термите на площ около 2000 кв. м и амфитеатърът. На 300 м южно от укрепения град се намира римска семейна гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. В нея могат да се видят пъстроцветна подова мозайка и стенописи с рози. Градът е известен и с красивите си и прохладни паркове. Те се простират на площ от 700 дка и включват над 160 декоративни дървесни вида. В центъра на града се намира забележителният със своите стенописи православен храм „Свети Панталеймон”, построен през 1889 г. Интересен е и най-старият (от 1845 г.) православен храм „Свети Димитър” в квартал Веригово. В Хисаря има още един православен храм, две католически църкви и джамия.
               Името "Хисар" на турски език означава "крепост". Името на днешния град Хисаря идва от крепостната стена - една от най-добре запазените не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Някога крепостната стена, снабдена с 44 кули и 4 порти, била висока 12 м. Днес височината на запазените й останки достига до 7 м. Най-добре са запазени западната и южната централна порта на крепостта - Камилите - символ на града.

Южна порта (камилите)
GPS: N42° 29' 55.6" E24° 42' 21.3"

             Южна крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.







Източна порта
GPS: N42° 30' 05.1" E24° 42' 29.4"

            Източната порта се намира срещу летния театър. Тук стената е висока около метър.






Западна порта
GPS: N42° 30' 06.0" E24° 42' 05.0"

             Западна крепостна порта се намира до съвременната баня „Русалка”. Съхранена е в оригинал до наши дни. Единственото място от укрепителната система на римския град Диоклецианополис, където може да се види оригиналната лицева зидаря от крепостната стена. Запазената височина на портата е 10 м.





Базилика N1
GPS: N42° 29' 55.2" E24° 42' 16.8"

           Базилика № 1 се намира западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.




Базилика N3
GPS: N42° 29' 51.4" E24° 42' 22.4"

            Базилика № 3 се намира на 120 м южно от южната крепостна порта. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Първоначално базиликата е била построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е била разрушена от хуните и през VI в. тя е била наново построена. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са били погребани свещеник Тодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей. 





Базилика N8
GPS: N42° 30' 17.1" E24° 42' 38.2"

              Базилика № 8 е разположена срещу читалищния дом. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.





Амфитеатър
GPS: N42° 30' 00.0" E24° 42' 11.4"

            Римският амфитеатър се намира в непосредствена близост до минералния извор „Момина сълза”. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторските борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г. неговата функция е променена в циркус – съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена арената на амфитеатъра. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в самия край на III в. Той е най-късният известен досега римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра се намира в градския Археологически музей.





Казармени помещения
GPS: N42° 29' 55.4" E24° 42' 18.6"

             Казарменият комплекс е разположен от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.Казармените помещения са разположени от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.





Късно-римска жилищна сграда
GPS: N42° 29' 57.4" E24° 42' 15.5"

             Римска перистилна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV в. През средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север. Обхваща площ от 2637 кв.м.







Късно-римска обществена сграда
GPS: N42° 30' 03.8" E24° 42' 11.4"

            Римска представителна обществена сграда се намира в парк „Момина сълза”. Разкрити са 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове от втори етаж. Датира се от началото на IV в.





Късно-римска семейна гробница
GPS: N42° 29' 44.7" E24° 42' 11.6"

              Римската гробница се намира на 300 м югозападно от южната крепостна порта в парк „Славеев дол”. Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. В гробната камера са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата се датира от IV в. Запазена е в оригинал и е достъпна за посещения.





Предхристиянска култова сграда
GPS: N42° 30' 03.3" E24° 42' 07.7"

              Предхристиянска култова сграда е датирана от началото на трети век и се намира близо до останките на римската баня при извора Топлица. Може би сградата е била светилище на Асклепий (бога лечител), част от съществувалия в античността край топлите извори асклепион. 





Римски терми
GPS: N42° 30' 01.6" E24° 42' 13.3"

             Римските терми са разположени в парк „Момина сълза”. На отделни места са запазени почти до покрив. Те са едни от малкото известни термални римски бани в Европа. Целият комплекс обхваща 3000 кв.м. площ. Построени са през втората половина на III в.










Археологически музей (БТС 67)
GPS: N42° 30' 06.6" E24° 42' 22.6"


            Археологическият музей се намира в центъра на града. Днес музеят в Хисаря  разполага с археологически отдел и постоянна етнографска изложба. Археологическият отдел е съсредоточен в две зали, лапидариум и двор. Предложените за разглеждане експонати отразяват материалната и духовната култура в региона на община Хисаря от V – ІV хил. Пр. Хр. до късното средновековие – XIV в. Експонатите са изложени в подходящи витрини, които дават възможност за по-добрата им визуализация. В експозицията са изложени макети на римския амфитеатър, жилищна сграда, ранно християнска базилика и на главната крепостна порта на античния град - „Камилите”. Към археологическия музей има уредена постоянна етнографска изложба, която отразява бита, обичаите и поминъка на населението в региона на гр. Хисаря от периода на Възраждането до наши дни. 























 

Популярни публикации