неделя, 19 октомври 2014 г.

Караджов камък

GPS: N41° 49' 23.6" E24° 57' 01.8"

          Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
           До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Скалният масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м.  Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности.
           Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна” култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата” част на скалите или „възкачване” по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.



























събота, 18 октомври 2014 г.

Тракийска гробница - с.Равногор

GPS: N41° 56' 01.2" E24° 22' 06.8"

               Село Равногор е разположено на 1350 м. надморска височина в Баташкият дял на Северозападните Родопи. То се намира в община Брацигово, Област Пазарджик. То е построено върху земята на древните траки, където са разположени много тракийски гробници, сред които се намира и най-голямата куполна гробница в България с диаметър 5,30 м. Климатът е умерено - континентален, с дълга зима и прохладно лято. Това е най-екологично чистия район на целия Балкански полуостров. Равногор впечатлява със своята красива природа, екологично чиста храна, селски бит.
               Най-голямата куполна тракийска гробница в България е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г в местността ”Чемериката” край с. Равногор. След това откритие, през август 1987г в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008г). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІв пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени от сребро и покрити с позлата.







Изглед от Бекови скали
GPS: N41° 57' 18.8" E24° 23' 52.5"

            Това е скала, от която се виждат почти целите Родопи в този регион, гледката е прекрасна, защото се вижда язовир Въча. На скалите са поставени пейки за почивка на туристите и беседка. До Бековите скали се стига по удобен път от с. Равногор. Жителите на селото са отзивчиви и любезни, и ще Ви упътят с удоволствие. Настилката е макадамова, може да се стигне и с автомобил, но е по-добре да се качите до скалите пеша.


неделя, 12 октомври 2014 г.

Църногорски (Гигински) манастир "Св.Св.Кузма и Дамян" - с.Гигинци

GPS: N42° 38' 17.6" E22° 50' 40.9"

            Село Гигинци се намира в община Брезник, на 30 км от град Перник и 16 км. от град Брезник. Самият манастир е над селото на 5 км югоизточно в планината и има табела указваща къде да свиете. Стига се от селото по чакълест път, който в момента се разширава и ще бъде асфалтиран. Пътя се извива и постепенно се изкачвате над 1000 метра височина. Манастирът е известен с две имена - Църногорски (Черногорски) и Гигински. Първото име идва от местополението на манастира в планината Черна гора, а второто на името на село Гигинци.
          Гигинският манастир "Св. Св. Козма и Дамян" датира още от 11-12в., като тогава манастира се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.), в местността Китка. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Гигинският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие и се е наложил, като духовно и просветно огнище за населението в района. През 16в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около1737-1739г. манастира е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. 
              През 1937г. манастира остава без монаси, а след 1944г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската обител е превърната в обор и запустява. През 1998г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007г. е започнато цялостно обновяване на манастирския комплекс, като се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централният корпус. Понастоящем Гигинският манастир е действащ и в процес на реставрация. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописите от края на 19в.




























Популярни публикации