неделя, 14 септември 2014 г.

Мулдавски манастир "Св.Петка" - с.Мулдава

GPS: N41° 58' 43.9" E24° 54' 45.9"

           Манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Основан е в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите,  отново разграбили манастира.

           Днешният манастир има внушителен вид. Състои се от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария. Църквата е безкуполна, каменна с обширно предверие. Особено интересна е  откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. Стенописите се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревненския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и Света Богородица: "Живоносен източник". През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването  на църквата само отделни сцени от стенописите в предверието се запазили, като части от Апокалипсиса. Надписът над входната врата на църквата свидетелства, че украсяването е извършил известният живописец Кръстю Захариев от Тревненската живописна школа. Интересен е ктиторския портрет на дарителя Петко х. Неделчев от Чирпан и на сина му Неделчо, нарисувани на западната стена на предверието и закрити отчасти от вътрешната дървена стълба, водеща към камбанарията. Отвън също стенописи покриват седемте колони, сводовете на аркадата и западната стена на църквата. 
        Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г. По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище за българите. По това време манастирската библиотека притежавала ценни ръкописи, но за съжаление по – късно те били разграбени и унищожени от гръцките монаси. Манастирът също се свързва и с борбата за национално освобождение. Той е бил един от най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира. Запазено скривалището му под бившата игуменарна. През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
























Публикуване на коментар

Популярни публикации