събота, 31 май 2014 г.

Крепост Хисарлъка - гр.Кюстендил

GPS: N42 16 29.0 E22 41 30.3

              Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в., когато градът е бил известен със Славянското си име Велбъжд. След това е реконструирана и разширявана неколкократно по времето на Първата и Втората българска държава и става основен религиозен и административен център преди да бъде разрушена от османските нашественици в XV-ти век. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули,  две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.
            Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на град Кюстендил в южна посока. През Хисарлъка минава туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.















Исторически музей (БТС 26) - гр.Кюстендил

GPS: N42 17 14.5 E22 41 05.9
























Крепост Трите кули - с.Ръждавица

GPS: N42 24 07.1 E22 41 54.8

           Средновековна крепост "Трите кули" се намира в Земенското дефиле. Била е част от крепостната система на Землънград. Намира се на 1,78 км. северозападно от село Раждавица, вляво от пътя за село Гърбино на левия бряг на река Струма, над 8-ми тунел на ж.п. линията.
Крепостта заема малък скалист връх, зяобиколен от три страни от реката. Крепостните стени следват очертанията на терена и заграждат площ около 1,5 дка. Има запазени части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 метра. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. По терена са пръснати камъни от разрушената сграда, тухли и керемиди.
             Да се стигне до крепостта "Трите кули" обаче, е истинско предизвикателство. Районът не посещаван от туристи, няма маркирани пътеки, а наличните са обрасли и трудно проходими.









Водопад Полска Скакавица

GPS: N42 24 46.1 E22 41 04.5

            Водопадът Полска Скакавица се намира в Земенската планина, в близост до селата Полска Скакавица и Ръждавица - на 18 километра североизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма. Малка рекичка, минаваща през кацналото на скален масив село Полска Скакавица, пада от 70м височина и образува маловоден, но приказно красив водопад. В скалата има множество дупки и цялата местност е обрасла с буйна растителност. До самия водопад водят пътечки, като едната стига до средната му част, а другата води до подножието, където може да се мине зад водната струя. 
              Има два начина да стигнете до тези прекрасни места. 
              Първият вариант е да пътувате с влак по ж.п. линията Кюстендил - София и да слезете на ж.п.спирка Скакавица. Тръгвате по пътеката която завива покрай изоставената къща и след около 30 минути нормално ходене се озовавате на една красива полянка, а над вас е водопадът.
                Другият вариант е ако разполагате с автомобилен транспорт. Малко преди да влезете в село Полска Скакавица има указателна табела която ви упътва да завиете надясно по черния път. Пътят до водопада е черен и е подходящ за джипове или само до някъде с лек автомобил. По пътя има указателни табели и има обособени места за паркиране на колите. След това се продължава пеша.
              Ние избрахме вторият вариант - с автомобил. Стигнахме до махалата над водопада, паркирахме колата до старото училище и поехме по пътеката надолу. След около 1 ч. и 30 мин. се излеза на поляната от която се откроява прекрасна гледка към Скакавишкия водопад в цялата му прелест.





             Високата тераса, от която пада водопада сега. Водите на водопада са формирали по пътя си корубести стъпала. Карстовите води, които дават началото на рекичката са много варовити. Това е единствения водопад, чиято височина се увеличава, поради отлаганията от водите по ръба на скалния праг, и около водолюбивата растителност се образува огромна живописно напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала.


              Ето го и самият водопад в цялата  си прелест.











                Върху терасата на водопада живописно е разположена махала на село Полска Скакавица, а в непосредствена близост до водния пад се намира православния храм “Свети Димитър”, построена от майстор Георги Манчов през 1892 година върху основи на стара късно-средновековна църква и е със запазени стенописи и славянобългарски надписи.




Популярни публикации