вторник, 22 април 2014 г.

Светилище на нимфите

GPS: N42 00.188 E25 30.167

             Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България и единствения нимфеум в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга. В комплекса са включени също култови постройки и сгради за поклонниците. Трите минерални извора впечатляват с красивото си архитектурно оформление, а водите им са прочути с лечебната си сила.

            Централният извор на светилището.




                   Надписа на гръцки, който гласи:
"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

           Басейните са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти.



Тракийска гробница - с.Александрово (БТС 72)

GPS: N41 58.778 E25 44.335

                 Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.
                Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.
                Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети. Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.
         










Крепост Констанция

GPS: N42 01.954 E25 51.680

                   Късноантичен и средновековен град Констанция се намира на височина "Асара", северно от квартал Злати дол, на десния бряг на река Марица, на 2.46 km източно по права линия от центъра на град Симеоновград. Същинския средновековен град от 11-12 век, е на левия бряг на река Марица в местността Градището, точно срещу крепостта. Тази крепост се оформя като един от най- големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век до началото на 13 век. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения.







Селищна могила - с.Дядово

GPS: N42 25.747 E26 00.912

                  Селищната могила до с. Дядово е една от най-големите в Европа. Тя е един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят. Вече изцяло е разкрито голямо средновековно българско село от ХІ-ХІІ в. с некропол и малка църква, както и късно антична крепост - добре запазена и сега. Селищната могила е единственият праисторически паметник в България, който предоставя информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил. пр. Хр.










Връх Св.Илия (Неизвестна крепост) - с.Графитово

GPS: N42 26.353 E26 06.480

         Късноантичната и средновековна крепост "Св. Илия", известна и като манастир Свети Илия, се намира на едноименния връх, на 1 км югозападно от центъра на село Графитово. На североизток, в посока на селото слиза път, пазен от две кули, който влиза в малък кръгъл двор, ограден със стени. На излизане от този двор, от двете страни на пътя има други две кули. Разкрит е подземен тунел.
         През ХV век е изграден ислямски манастир („теке”), в който по-късно е погребан Муса Чобан (Кадемли Баба) – ислямски светец. Текето е обект на почитане както от  мюсюлмани, така и от християни на Илинден.
















Популярни публикации